сряда, 14 септември 2016 г.

"Гилдията на магьосниците" от Труди Канаван - книжно ревю

Всяка година магьосниците на Имардин се събират, за да прочистят улиците на града от скитници, просяци и престъпници. Овладели до съвършенство всички магически дисциплини, те знаят, че никой не може да им се противопостави. Но защитната им бариера се се оказва не чак толкова недосегаема, колкото са смятали.

Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.

Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват - на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.

***

Книгата се уповава на контрастът между бедни и богати, магьосници и немагьосници, охолството и немотията. Тя е интересна и пълна с обрати и действия. Признавам си обаче, че последните стотина страници не бяха много интригуващи, но останалите бяха много добре направени.
“How am I going to make friends with these people if all I can think of is how easy it would be to rob them?”
Светът, който Труди е създала, е страхотен. Държавата Киралия с изящната си столица Имардин ме грабнаха още от началото на книгата.

Героите бяха изпипани до съвършенство. Както главните, така и второстепенните. Харесах Сония като персонаж. Момиче, израстнало сред нищета и глад, но избрано да бъде магьосник. Ротан също не направи лошо впечатление. Сери, Акарин, Денил... Всички те бяха много добре изградени. Труди наистина кара читателя да се привързва към героите.
“It is said, in Imardin, that the wind has a soul, and that it wails through the narrow city streets because it is grieved by what it finds there.
Единственият недостатък на книгата бяха последните 100-тина странички. Те не бяха интересни за мен и аз останах с впечатлението, че на писателката не ѝ се отдава да прави феноменални финали, но ще видим впоследствие.

Ако трябваше да давам звезди на книгата, бих ѝ дал 4,5. Но тази половина да клони повече към 4, отколкото към 5. Беше страхотна книга, но имаше и някои неточности. Въпреки това я препоръчвам горещо на всички, защото смятам, че си заслужава вниманието на всеки.

Надявам се с тази публикация да съм породил някакво, дори и съвсем малко, желание да прочетете тази книга. Завладяваща още от началото, тя заслужава да ѝ бъде даден шанс.

Няма коментари:

Публикуване на коментар