събота, 17 юни 2017 г.

Книги, които искам да прочета през лятото | Summer TBR

Здравейте отново!
Днес споделям с вас какво искам да чета през лятото. Подбрал съм си десетина заглавия, така че нека да започваме!

Първите две книги са на върха на TBR листа ми е много вероятно да ги прочета още в началото на сезона. Това са "Скритият оракул" и "Тъмното пророчество" - първа и втора книга от поредицата "Изпитанията на Аполон" от Рик Риърдън. Няма реална причина защо за бога отлагах тези книги (е, имам - едната излиза след дванайсетина дни), особено щом харесвам всички други книги на Рик, но ето че препрочитам "Героите на Олимп" в момента и след това ще захвана и другите две.

След това много искам да стигна и до "Острието на асасина" и "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас. Започнах първата книга преди няколко дни, но я зарязах, защото не оправдаваше очакванията ми, които си бях изградил след поредицата "Двор от рози и бодли", но смятам това лято отново да им дам шанс. А "Острието на асасина" е предисторията на "Стъкленият трон", която излиза на българския пазар в края на месеца, така че ми пожелайте успех и с двете от тях.

Петата книга, която съм си подготвил за лятото, е "Четирите цвята на магията" от В.Е.Шуаб. Започнах я малко преди да излезе и на български, но я оставих на 80 страница. Смятам обаче да променя това и да я завърша, за да видя защо толкова много хора я харесват (и да се надяваме, че ще я харесам и аз).

Предпоследната книга от списъка ми е "Под игото" от Иван Вазов! Желанието ми да я прочета дойде спонтанно (сетих се за нея преди буквално пет минути), но романът е наистина високо в TBR листа ми от доста отдавна, така че се моля да успея да завърша и тази книга това лято. Аз я започнах преди две години и така и не я завърших, ала това не ме е отказало (все още).

Link: here!

И накрая, но не на последно място, искам да ПРЕпрочета първите три книги от поредицата "Реликвите на смъртните" от Касандра Клеър, а именно "Град от кости", "Град от пепел" и "Град от стъкло". Причината за това е, че при първия прочит не бях очарован и те така и не попаднаха в моите топ 10 поредици (е, попаднаха, но под номер 10, така че е леко разочароващо). Та затова искам пак да ги мина, за да видя дали мнението ми ще се промени по някакъв начин.

И ето, че това е краят и на този пост! Благодаря, че четохте и ви очаквам следващия път пак тук! :)
~ слончето 🐘

петък, 9 юни 2017 г.

NY Times by the Book Tag

Здравейте отново!
Този таг не е от скоро, но го харесах веднага щом го видях, така че днес ще правим него. :)

1. Кои книги са на нощното ти шкафче?
В момента само електронния ми четец се подвизава там, просто защото сега препрочитам "Изчезналуият герой" от Рик Риърдън, на която имам само електронния формат.

2. Коя беше последната наистина добра книга, която прочете?
Ето това вече е много труден въпрос - почти всички книги, които прочетох наскоро, ми харесаха адски много! Може би ще кажа "Всичко, всичко" на Никола Юн, защото това беше една книга, която заобичах още от първите страници. Ревю тук.

3. Ако можеше да се срещнеш с един автор - мъртъв или жив, кой би бил той? Какво би искал да знаеш?
Ами не знам честно казано. Бих искал да срещна толкова много автори, но най-вероятно с моя късмет ще се паникьосам веднага щом ги видя и няма да успея да кажа и дума. 😅

4. Кои книги на рафтовете ти може да ни изненадат?
Определено всичко, което не е YA! На рафтовете ми има някои книги на баща ми и на майка ми, които надали в близките 20-ина години ще прочета.

5. Как организираш своята библиотека?
По никакъв определен начин! Първият ми рафт съдържа най-малки книги, вторият е цветният рафт (много, много цветния рафт), третият е изцяло зает от YA и фентъзи, а последните са големи книги, енциклопедии и книги, за които не мога да намеря място на никой от по-горните рафтове. Та, общо взето, голям хаос цари на рфтовете, но си го харесвам, така че...

6. Коя е книгата, която си имал намерение да прочетеш, но все още не си? Чувстваш ли се неудобно, че все още не си прочел някоя книга?
Книгата, която имах намерение да прочета, но все още не съм, е "Смъртни белези" от Вероника Рот. Започнах я, отказах се, надявам се скоро пак да и дам шанс.
Дали се чувствам неудобно, че не съм прочел някоя книга? Не.

7. Разочарование, надценена или просто лоша: коя е книгата, която си мислел, че ще харесаш, но не си?
Ами тук имам два отговора. Първият е "Множество катрини" от Джон Грийн, която беше наистина много зле. Мисля, че и дадох 1 звезда в Goodreads, просто заради хумора в книгата, но всичко останало липсваше. Формула за любов?! Какво?!
Вторият ми отговор, за който сгурно поне 20 души ще искат да ме убият, е "Илумине" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф. Не че беше зле, не че не ми хареса начина, по който е написана, но сюжетът просто беше толкова объркан и толкова заплетен, че се отказах доста бързо. Може и hype-ът да ми е изиграл лоша шега, но не ми хареса. Надявам се обаче скоро пак да я започна и дано този път да я завърша!

8. Коя е последната книга, която не успя да завършиш?
Това е "Flame in the Mist" от Рене Ахдие. Не, не е лоша, изобщо не е лоша, просто ей така от никъдето докато четях книгата се сетих за Пърси Джаксън и познайте какво четях след няколко часа.

9. Какви истории те влекат? А какви избягваш?
Влекат ме главно фентъзи и Young Adult, но напоследък навлизам и в contemporary жанрът, така че ще кажа и това. Но не мисля, че има някакъв определен тип истории, които избягвам.

10. Ако можеш да задължиш президента да прочете една книга, коя би била тя?

Хари Потър. Need I say more?

11. Коя е следващата книга, която планираш да прочетеш?
Като се има в предвид, че чета "Изчезналият герой" (първа книга от "Героите на Олимп") най-вероятно ще продължа със "Синът на Нептун".

вторник, 6 юни 2017 г.

"Единственият спомен на Флора Банкс" от Емили Бар - книжно ревю

Здравейте!
За днес съм ви подготвил ревю на една уникална книга. Става въпрос за "Единственият спомен на Флора Банкс" от Емили Бар.

Книгата разказва историята на Флора Банкс - нормално седемнайсет годишно момиче, което обаче не помни нищо, защото има частична амнезия. Тя не помни на колко години e, какво е правила преди няколко часа, къде е ходила и какво трябва да върши. Затова ръцете й са изписани с указания, с думи за напомняне и странната фраза – Флора, бъди смела! Живее със спомените си на 10-годишна и познава само родителите си и най-добрата си приятелка от детството Пейдж. Но една целувка променя всичко!  Дрейк – гаджето на Пейдж, в нощта преди да замине за Норвегия, целува Флора. Това е единственият спомен, който остава трайно в съзнанието й. Тя е убедена, че само момчето може да й помогне и да я върне към нормалния живот. Затова тръгва за далечния Свалбард, за да намери Дрейк и истината за себе си. Но намира много повече.

(Да, за първи път почти изцяло копирах резюмето, просто защото е уникално!)

"Единственият спомен на Флора Банкс" беше една много приятна книга. Може би на моменти беше малко тъжна, когато виждаш през какво минава главната героиня и как хората се държат с нея, но като цяло книгата е много лека и приятна. Чете се бързо, няма излишни описания - просто страхотна за лятото, въпреки че определено не напомня за лято, а повече за студена снежна зима (като се има впредвид, че по-голямата част от романа се развива на Северния полюс).

Книгата беше уникална сама по себе си главно заради различния си сюжет. Както разбрахте от резюмето, става въпрос за едно момиче, което на всеки един или два часа забравя всичко - коя е, къде е, какво прави. Това за мен беше най-интересното, а именно да четеш за нещо, което вече знаеш за човек, който не го знае (това прозвуча по-смислено в главата ми). Другата много хубава част от книгата беше стила на писане. На мен лично много ми допадна този повтарящ се стил, при който във всеки десетина странички авторката ни казва това, което вече знаем. Аз мисля, че това много добре подхождаше на историята - все пак проследяваме момиче, което на няколко часа забравя всичко, което знае. Знам, че много хора ги дразни този стил и това повтаряне на едно и също, но аз лично го харесах.

Флора Банкс (не Фиона, не Фиора - Флора) е, смея да кажа, един много интересен персонаж. Тя е добър пример за човек, който не се спира пред нищо, не се отказва и не се страхува да бъде смел. Понякога наистина се държеше като десет годишно дете, но все пак това са единствените спомени, които са се запазили през годините. [cега има един лек спойлер, така че ако не искате да се спойлнете, просто презкочете подчертаното.] И да не забравяме, че тя измина хиляди километри, за да стигне до човека, който обича (и който накрая се оказа най-големия глупак на света.) Да, имах някакви проблеми с нея, но като цяло ми хареса.

Та, като заключение, влюбих се в книгата. Даже сега като написах това, се уверих, че трябва да сменя оценката на 4,5 звезди! Ако поне нещо от ревюто ми ви е харесало, тогава ви препоръчвам да започнете "Единственият спомен на Флора Банкс" още сега и съм сигурен, че няма да ви разочарова.
~ слончето 🐘

сряда, 31 май 2017 г.

Майска равносметка | May Wrap up


Здравейте отново!
Днес ще споделя с вас какво прочетох през месец май.

Бройката на книги за месеца е леко разочароваща - 5. И сега може да си казвате "Пет книги не е малко", но почкайте - от тях 2 книги са графични романи, а други две едвам-едвам стигат 300 страници. Така че май не беше много добър месец за четене, но имам големи надежди, че юни ще бъде по-добър.

Първият роман, който завърших, беше "Всичко, всичко" от Никола Юн. Наскоро написах подробно ревю, в което обясних всичките си мисли и чувства относно книгата. Накратко - "Всичко, всичко" ми хареса наистина много. Тя имаше всичко, за което някой може да си мечтае - стртахотни герои, приятен сюжет и шокиращ (поне за мен) обрат. Ревюто може да прочете тук.

Второто четиво за месеца, което ми отне много повече време, от колкото бях очаквал, е "A Court of Wings and Ruin" от Сара Дж. Маас. Да, отне ми наистина много време да я завърша (като имам предвид много, имам предвид почти три седмици). НО не съжалявам, защото я харесах наистина много! Имаше някои неща, които не ми се понравиха или пък просто не бяха добре изказани, или пък бяха казани много накратко, но затова повече в ревюто, което се надявам скоро да успея да напиша. 

Третата и четвъртата книги за месеца, които всъщност са графични романи, са първата и втората част от поредицата "Amulet". Ако не сте запознати със сюжета на поредицата, разказва се за едно момиче на име Емили, което поради определени обстоятелства се премества да живее заедно с брат си и майка си в къжа насред гората, в която преди години е живял сега безследно изчезналият и прадядо. Та, те отиват там, нанасят се, всичко върви по вода, докато един ден, както се разхожда из къщата,
Емили намира  един амулет. Но не какъв да е амулет. Говорещ амулет. По-точно шептящ. В началото Емили не обръща внимание, но след няколко шепоти от страна на амулета, тя се заслушва. И разбира, че щом е дошла в къщата, тя е забъркала себе си и семейството си в голяма каша.

И двете книжки бяха много, много интересни. Първата беше леко по-скучна от втората, поне за мен, защото се запознаваме със света, героите и т.н., а и в началото, да си призная, смисълът ми се губеше. Затова накрая дадох на първата книга 3/5 звезди. Втората обаче направо ме отвя. Много добро подобрение видях в героите, много добро подобрение и в света, и затова дадох 4/5 звезди на продължението. Нямам търпение да си взема и останалите, за да ги прочета и тях.


И последната книга за месеца, която между другото завърших снощи, е "Единственият спомен на Флора Банкс" от Емили Бар. Не бях чувал много за романа, но след ревюто на Стефи от StefiBooktopolis, вече знаех, че трябва да го прочета. Не съжалих въобще. Страхотни герои, много много интересна и уникална история, а и е кратка и се чете лесно. Препоръчвам я на всеки, който търси нещо леко, но смислено за четене. Очаквайте ревю скоро!

Е, това бяха книгите, които прочетох през месец май. Не мога да избера любимата ми от тях - колебая се между "Всичко всичко" и ACOWAR. Кое е вашето любимо майско четиво?
~ слончето 🐘

вторник, 30 май 2017 г.

"Всичко, всичко" от Никола Юн - книжно ревю

Здравейте отново!
Днес ще ви представя ревю на една уникална книга, в която аз се влюбих още след първите страници. Това е "Всичко, всичко" от Никола Юн.

Романът ни запознава със седемнадесет годишната Маделин, която страда от рядка разновидност на тежък комбиниран имуннодефицид (ТКИД). Ако като мен сте много зле с биология и болести и не знаете какво е това, накратко Маделин е алергична към всичко... всичко! През целия си живот тя не е напускала дома си нито веднъж. Живеейки изолирано, единствено с двама човека до себе си (майка ú и сестра ú), животът на Маделин минава в ежедневно повтарящи се скучни действия. В свободното си време тя намира утеха в книгите, които са единственият ú източник на информация за външния свят. Ако излезе навън, обаче, вероятно ще умре. Вероятно.


Ала един ден до стаята и долитат сирените на камион за пренасяне, нови съседи се нанасят в къщата до тях. Тогава тя надниква през прозореца и вижда Оли. И така в Мади започва да се заражда желанието най-накрая да напусне клетката си, в която е била затворена вече осемнадесет години, и да почувства всяка частица от света, която е била скрита от нея. Но дали цената няма да се окаже прекалено висока?

"Everything is a risk. Not doing anything is a risk. It is up to you."

Както казах в началото на ревюто, заобичах книгата още от първите страници. Нещо в стила на авторката просто ме хвана още от първата глава и не ме пусна до края на книгата. Сюжетът беше адски интересен, хареса ми мистериозния елемент, който присъстваше в книгата.

Героите също бяха много добре изградени. Имаме Мади, която е един много силен характер, имайки впредвид през какво е минала. Оли също беше много интересен персонаж. Той хем има доста проблеми в семейството, приятели и т.н., хем се държи добре, постоянно се усмихва. Имам предвид, беше странен герой и определено ми беше интересно да проследя и неговата история, не само тази на Мади.

Страничните герои също бяха много добре изградени. Най-
много ми хареса медицинската сестра (убийте ме, но ú забравих името). Тя беше може би единствената, която ме разрева няколко пъти в книгата (и като казвам няколко имам предвид няколко пъти, не само веднъж). Майката няма да я коментирам, защото според мен тя е ужасно егоистично същество и не заслужава да се говори за нея.

Краят наистина ме изуми - не очаквах такова развитие на историята. Да, хареса ми, но не го очаквах.

Оценката, както може би сте вдяли от снимката по-горе, е категорично 5 звезди. Колебаех се, но накрая реших да ú дам максималната оценка.

"Всичко, всичко" е книга за живота и за истинското му значение. Книга за границите, които сами си поставяме, и как да ги преодолеем. Препоръчвам я горещо на всеки, който търси една интересна и увлекателна история. Благодаря, че изчетохте това ревю. Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

~слончето 🐘

неделя, 28 май 2017 г.

Какво ще чета през Юни? | June TBR

Здравейте, здравейте, здравейте!

Май месец е към края си и мисля, че е време да споделя кои книги са в купчинката ми за следващия месец. Подбрал съм шест книги, въпреки че е почти сигурно, че няма да успея да завърша всичките за 30 дни, но нека да започваме.
Първата книга в списъка ми е "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас. От отдавна искам да започна поредицата, но нещо все ме спираше. Сега обаче съм твърдо решен да го направя, особено щом следващата книга излиза през септември. А и Сара се превърна в една от любимите ми авторки след страхотната трилогия "Двор от рози и бодли" (ревю на ACOWAR скоро), така че вече нямам никакво оправдание да отлагам останалите и творби.

Като заговорих за стъкло, следващата книга в списъка е не друга, а именно "Стъкленият меч" от Виктория Айвярд. Мисля, че знаете за какво става въпрос в поредицата, ако не, тук ще оставя ревюто ми. Моето мнение - първата книга ми хареса адски много. Ама адски много. Затова и не се сдържах и вече започнах втората част, която също много ми харесва. И за тази книга нямам търпение, така че може да очаквате ревю скоро.


Мислех си този месец да включа и "Град от стъкло" от Касандра Клеър, но се отказах - твърде много стъкло, така че третата книга за месеца е "Between Shades of Grey" от Рута Сепетис. Рута Сепетис може да ви е позната от наскоро нашумелия роман "Сол при солта", който получава страхотни ревюта от всякъде. Накратко, в "Between shades of grey" авторката разказва историята на едно младо момиче, което е принудено да работи в един руски лагер през втората световна война. Звучи много интересно и нямам търпение да я започна.

Следващата книга, до която се надявам да стигна този месец, е "Четирите цвята на магията" от В.Е. Шуаб. Започнах книгата преди около месец и няколко дни, но я оставих след първите трийсетина страници (все още не знам защо). Затова много, много искам да я прочета този месец, особено след като тя вече е издадена и на български.

Предпоследната книга за месеца е "Престол и щурм" от Лий Бардуго, която е втора книга от поредицата "Гриша". Прочетох "Сянка и кост" през октомвриминалата година, ако не се лъжа, и останах приятно изненадан от нея. Отне ми супер малко време, а и обратът беше просто уникален, затова реших да и дам 4,5 звезди. НО след това незнам защо не продължих поредицата. Сега, след като имам "Престол и щурм" и чакам "Падение и подем", мога спокойно да си продължа трилогията.


И последна, но не на последно място, имаме "Железният изпит" от Холи Блек и Касандра Клеър. Отлагах тази поредица  от доста време просто защото ревютата не ме грабнаха и нямах никакъв интерес да ги чета. Преди няколко дни обаче видях, че четвъртата книга излиза много скоро (мисля, че е през август), така че заради това се реших най-сетне да ги прочета.
П.П: Вижте корицата на четвъртата книга - просто перфектна!

петък, 19 май 2017 г.

Една година

Здравейте.
Измина една година откакто започнах да пиша тук и честно казано, колкото и клиширано да звучи, не мислех, че ще издържа толкова. Не знам колко от вас знаят, но преди да започна Nerdy Elephant, направих един друг блог, който обаче не се задържа задълго. Затова и не залагах големи надежди, че това ще се получи. Но ето, че се получи.

Написах първия си пост на 19 май 2016 година, започвайки този блог с идеята, че ще мога да споделям значението на онзи магичен свят на книгите за мен. Може би поради тази причина и го нарекох Магичният свят на книгите. В началото беше много странно, но същевременно и много, много забавно. Пишех по два-три поста на ден, правейки някои много известни тагове или ревю иранки различни книги. После обаче нещо стана. Мисля, че училището погълна всяка свободна минута и... затова спрях. Не мога да кажа точно колко време не бях тук, но не беше само за седмица. Когато се върнах обаче, реших да започна начисто. Така се появи и името Nerdy Elephant. Nerdy, защото се възприемам като нърд (не зубрач, нърд) още от отдавна. Elephant стана не защото съм с наднормено тегло, като с това не целя да обидя никого, нито защото много харесвам слончета, но просто защото един ден видях една снимка на слон с очила, четящ книга, и оттогава nerdy Elephant ми е в главата.

След това последваха периоди на писане и отсъстване. И постепенно започнах да приемам, че не е толкова нормално да пиша всеки ден - все някога трябва да си вземеш някаква кратка почивка от тук, няма как иначе. Затова например, това че съм неактивен две седмици вече не ме кара да се извинявам чак толкова, защото знам, че го правя за себе си. Все пак, това е мое хоби, а не мое задължение.

И ето ме тук, пишейки моят осемдесети пост на 19 май 2017. Не знам кога ще ми писне да пиша, все още не мога да осъзная, че някога ще дойде този момент. Защо? Защото това ми доставя удоволствие. Защото ми е супер приятно, когато завърша книга и искам да споделя толкова много неща... и имам мястото, където да го направя.

Бъдещи планове липсват. Няколко оригинални идеи, с които да подобря блога си, все още са в зародиш, но се надявам скоро да успея да ги осъществя. Предполагам обаче, че ще видим какво ще се случи. Благодаря, че изчетохте този пост, благодаря, че продължавате да четете постовете ми. Защото това значи много за мен.
~ слончето 🐘